ЗОДОВ

Според чл. 7 от Конституцията на Република България: „Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица“. Този конституционен принцип е доразвит и в специален закон - Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Той урежда отговорността на държавата за вреди, причинени на гражданите и юридическите лица, както и отговорността на общините. Предвидена е отговорност за вреди от административна дейност, от дейността на правозащитните органи, от дейността на органите на съдебната власт за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, както и отговорност за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз. 

За случаите, неуредени в ЗОДОВ, отговорността на държавата се реализира по общия граждански ред на основание правилата на чл. 45-54 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Законът  за отговорността на държавата и общините за вреди предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. 

За да е налице основание за предявяване на иск срещу държавата/общината или орган от съдебната власт, трябва правата и законните интереси на даден човек, фирма или юридическо лице с нестопанска цел да са увредени. Вредите могат да бъдат, както имуществени, така и неимуществени. Имуществените вреди са претърпени парични загуби, унищожено имущество и собственост, пропуснати бъдещи  ползи, при които имуществото на дадено лице е могло да се увеличи, но това не се е случило. Неимуществените вреди са преживени болки и страдания, психически стрес, негативни емоционални преживявания, накърнени чест, достойнство и добро име, влошени отношения с околните, загубата на работа, развод и др., когато увреденото лице е физическо лице (т.е. човек). Ако е юридическо лице (фирма, сдружение и т.н.), претърпените вреди могат да бъдат само имуществени. Във всички случаи обаче, вредите трябва да са пряка и непосредствена последица от незаконното действие/бездействие/акт, т.е. те да са настъпили като следствие от тях.

Незаконни са тези действия, които не са извършени по предписания от закона ред, начин и форма или са извършени от орган или длъжностно лице, които не са компетентни в конкретния случай да ги извършат.

Когато законът създава задължение за съответното длъжностно лице или орган да извърши определено действие по съответния начин и време, без право на лична преценка, а той не го извърши, тогава е налице незаконно бездействие.

Незаконни са актовете, които не са издадени от компетентен орган, не са издадени в предписаната от закона форма или са нарушени други изисквания на закона.

За образуване на производството за вреди, няма изискване органът или длъжностното лице да са действали виновно. Те може да са били добросъвестни, но ако от съответното действие/бездействие или акт са причинени вреди, отговорността на държавата или общината може да бъде реализирана.

Отговорност на държавата за вреди, причинени от дейност на администрацията

Съгласно чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди – „Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.“

По закон и по своето идейно естество държавата и общините упражняват властта в полза на обществото и човека. Нерядко обаче тази власт се упражнява неправилно като със своите действия или бездействия могат да се причинят и вреди. Държавата и общините не действат пряко, а чрез представители, като това могат да бъдат различни органи и отделни длъжностни лица – служители в тяхната структура. Именно за техните вредоносни действия, бездействия и издадени актове, отговарят държавните органи и общини, в състава на които те работят, а отговорността им спрямо увредените лица се реализира по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) чрез подаването на съответния иск до съда. 

Иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се разглежда по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс, като компетентен е съдът по местоувреждане или по седалище на увредения. Искът може да се предяви в 5 – годишен срок от момента, в който актът, действието или бездействието на органа бъдат отменени. За успешното провеждане на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ трябва да се докаже причинно-следствената връзка между незаконосъобразния административен акт и претендираните вреди.

Отговорност на държавата за вреди, причинени от дейност на правозащитни органи

Съгласно чл.2, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди – „Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при:

1. задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи;

2. нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията;

3. обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;

4. налагане на наказание по Наказателния кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание бъде отменено;

5. прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно;

6. изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер;

7. незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства;

8. установено нарушение, извършено от орган на досъдебното производство чрез разгласяване на материали по разследването в нарушение на презумпцията за невиновност или при публично изявление, в което обвиняем се представя като виновен.

С влезлите в сила от 06.10.2023 г. изменения на ЗОДОВ с ДВ, бр. 84 от 2023 г.: „Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от съдебни актове по Закона за противодействие на корупцията“.

В случаите, когато е подаден иск с правно основание чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, същият се разглежда по реда, установен в Гражданския процесуален кодекс.

Държавата отговаря и за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС).

Принципът за разглеждане на делото в разумен срок е основополагащ и съдилищата са длъжни да го съобразяват при осъществяване на правораздавателната си дейност. Правният характер на разумното разглеждане и разрешаване на делото е принцип на трите вида процес – граждански, наказателен и административен. Освен като принцип обаче, разумният срок за разглеждане и решаване на делата е и субективно право на физическите и юридическите лица, въздигнато най-напред в чл. 6 от КЗПЧОС, а след това и във вътрешните законови актове – в чл. 60а от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и чл. 2б от ЗОДОВ. Нито в Конвенцията, нито във вътрешната нормативна уредба се открива фиксиран срок за приключване на делото като „разумен”. Може обаче да се твърди, че всяко лице има правото делото му да бъде разгледано в разумен срок – подходящ според обстоятелствата за приключване на делото, който да не го държи прекалено дълго и необосновано в неизвестно положение. От практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) можем да изведем детайли относно началото и края на този срок. Ако принципът на „разумен срок“ е нарушен, заинтересованата страна има възможност да избере да задвижи един от двата вътрешноправни механизма, а именно:

1. Може да се възползвате от административната процедура, която е уредена в Глава трета „а” на ЗСВ. Тя ще Ви даде възможност да потърсите обезщетение за накърненото си право чрез вътрешен механизъм, който осигурява по-голяма бързина и удобство от международния такъв пред ЕСПЧ. За целта ЗСВ въвежда уредба, която нормативно гарантира приключването на процедурата в рамките на шест месеца от неговото започване (чл. 60ж ЗСВ). Тя е безплатна за ищеца, не се внасят държавни такси.

Процедурата започва с подаването на заявление пред Инспектората на ВСС (чл. 60а, ал. 1 ЗСВ), което трябва да стане в период до шест месеца след приключването на съответното съдебно производство с окончателен акт. Срокът е преклузивен, което означава, че след неговото изтичане подаденото заявление, дори да е основателно, ще бъде отхвърлено като недопустимо. След подаването на заявлението, процедурата приключва в рамките на шест месеца. Министърът на правосъдието може да я отхвърли като неоснователна, или да предложи споразумение, в което се определя размерът на обезщетението за претърпените вреди. Това обезщетение не може да надвишава повече от 10 000 (десет хиляди) лева. Споразумението или отказът от такова не представлява индивидуален административен акт, а зависи изцяло от волята на страните. Следователно, опитът за неговото оспорване пред административен съд ще доведе до отхвърляне на жалбата на ищеца като процесуално недопустима. Следва да се има предвид, че ако изберете този механизъм за обезщетение и приемете предложеното обезщетение ще настъпи правопогасителен ефект спрямо правото Ви да заведе гражданско дело по реда на ЗОДОВ.

2. Съдебното производство по ЗОДОВ ще Ви предостави възможност да упражните правото си на компесаторна защита по съдебен ред в рамките на едно исково производство пред граждански съд. Това може да стане както след приключено съдебно производство с окончателен акт, така и по време на висящо такова производство (арг. от чл. 2б, ал. 3 ЗОДОВ).

• Ако решите да се възползвате от този вътрешноправен механизъм при хипотезата на приключило производство - то следва да се разгледа ведно с производство по ЗСВ, защото предпоставка за процесуална допустимост на жалбата на увреденото лице е изчерпването на възможността на лицето да получи обезщетение по реда на ЗСВ (арг. от чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ). Това означава, че сключване на споразумение с министъра на правосъдието, прегражда пътя Ви да водите производство по ЗОДОВ.

  
  

• В хипотезата на висящо производство – Според чл. 2б, ал. 3 ЗОДОВ всяко лице, което е увредено от действията или бездействията на съдебните органи в рамките на едно незавършило с окончателен съдебен акт производство, може да подаде жалба пред съд и в рамките на едно отделно исково производство да претендира обезщетяването на нанесените му вреди. Следва да се има предвид, че след упражняване на това право не се преклудира възможността да се търси обезщетение за продължаващи вреди като се подадат нови жалби на същото основание. Остава и възможността да се търси обезщетение по съдебен ред и след приключване на производството, което е източник на вредите. Такива вреди могат да бъдат единствено тези, които са останали извън обхвата на предходно присъденото обезщетение/я. Също така и при положение, че е изчерпана възможността за обезщетение по реда на процедурата по ЗСВ, при която е отказано сключването на споразумение, може да се заведе иск по ЗОДОВ.

Вреди в резултат нарушаване правото на ЕС от национални органи и институции

Един от основните принципи на правото на Европейския Съюз (ПЕС) е задължението на държавата да поправи вредите, настъпили в резултат от неизпълнение на задълженията ú, произтичащи от Договорите. Този принцип за първи път е прогласен в Решението по делото Francovich. В него Съдът на ЕС подчертава, че този принцип е „присъщ на системата на Договора“. В чл. 4, параграф 3 от Договора за Европейски съюз (ДЕС) се сочи като правно основание принципа за отговорността на държавата за причинените от нея вреди, вследствие на извършено нарушение на правото на ЕС. Съгласно тази разпоредба държавите-членки са длъжни да вземат всички общи и специални мерки, необходими за гарантиране на задълженията, произтичащи от правото на ЕС, да подпомагат общността за постигане на нейните цели и да се въздържат от всякакви мерки, които могат да застрашат тези цели. Това включва и задължението за обезщетяване на вредите, настъпили вследствие от това неизпълнение. В тази хипотеза държавата отговаря за вреди, настъпили в резултат от неизпълнение на задълженията ú, произтичащи от Договорите – нарушената норма от ПЕС 1) да предоставя права на частноправни субекти; 2) нарушението да е достатъчно съществено и 3) наличието на пряка причинно-следствена връзка между нарушението и настъпилите вреди.Тези три условия са достатъчни за да може да се заведе иск по ЗОДОВ за нарушение на ПЕС.

В чл.2, ал.1 от ЗОДОВ се съдържа изчерпателен списък на действията на органите на съдебната власт (дознание, следствие, прокуратура и съд), които могат да доведат до ангажиране отговорността на държавата. Видно от него е ограничаването на отговорността на съдебната власт. Извън обсега на ЗОДОВ остават случаите, в които може да бъде реализирана отговорността на държавата за вредите, настъпили вследствие на съдебен акт, несъвместим с ПЕС. В тази връзка е и решението по делото Traghetti del Mediterraneo в което Съдът на ЕС подчертава, че ПЕС се противопоставя на националния закон, който изключва отговорността на държавата в случаите, при които нарушението произтича от погрешно тълкуване на правото от страна на националния съд или от погрешната му оценка на фактите и доказателствата по делото. Съдът посочва, че тези дейности представляват основна част от правораздаването и неправилното им упражняване може да доведе до явно нарушение на ПЕС. Съществена особеност на тези производства е, че държавата отговаря за вреди вследствие от вече влезли в сила съдебни решения или административни актове, които противоречат на европейското право. Отговорността на държавата се реализира не защото актът, който е издала е незаконен спрямо вътрешното право, а защото същият противоречи на правото на ЕС, а то има предимство пред националното право.

Искове за вреди могат да бъдат заведени, когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, а именно:

• Нетранспониране на директива (напр. нетранспониране на дадена директива в срок само по себе си е достатъчно съществено нарушение на ПЕС);

• За действия и бездействия на законодателната власт;

• За действия и бездействия на съдебната власт.

  
  

За образуване на дело по ЗОДОВ се дължи държавна такса, която е в минимални размери. Когато ищецът (лицето, претърпяло вреди) е физическо лице, едноличен търговец или юридическо лице с нестопанска цел (сдружение или фондация), таксата е в размер на 10 лева. За останалите юридически лица (фирми – търговски дружества) таксата е в размер на 25 лева.

Адвокатите от Адвокатско дружество "Колева и Белова" ще ви консултират и ще ви защитят успешно в дело за вреди срещу държавата, общината,  съд, прокуратура и разследващите органи.  Ние предлагаме следните услуги:

• Правна консултация по всички  въпроси на отговорността на държавата и общините за вреди;

  
  

• Изготвяне на искова молба и подготовка на всички необходими книжа за завеждане на дело по ЗОДОВ;

  
  

• Извънсъдебна защита в процедура по обезщетяване пред Министерство на правосъдието;

  
  

• Защита на пострадалия пред съд по дело за вреди срещу държавен орган , общината, съд, прокуратура и разследващите органи;

  
  

• Защита и представителство за събиране на присъденото парично обезщетение от вреди след приключване на съдебния процес;