Семейно право
Семейното право представлява комплекс от правни норми, регулиращи взаимоотношенията между физически лица, произтичащи от брак или фактическо съжителство, родство, осиновяване, настойничество и попечителство.
Правото на зачитане на личния и семейния живот е фундаментално човешко право, гарантирано от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Това право отразява основната идея, че всеки човек има право на интимност, лична неприкосновеност и контрол върху своя личен и семеен живот. Правото на личен живот подчертава важността на това, че намесата на държавата и други институции е недопустима в личната сфера на индивида без правнообоснована причина.
Семейноправните отношения са нормативно уредени в Семейния кодекс, а основни принципи на семейното право са - защита на брака и семейството от страна на държавата и обществото; равенство между половете; доброволност при сключване на брак; специална закрила на правата на децата; равенство между децата, родени в брак, извън брак и осиновени; уважение към личността в семейството; подкрепа и грижа между членовете на семейството.
Най-често срещаните правни спорове в областта на семейното право се свързани със съпружеската имуществена собственост, прекратяването на семейните отношения, родителските права по отношение на децата, издръжката на децата.
Ние знаем, че семейните връзки са изключително чувствителни и важни, затова сме на разположение, за да ви предоставим правно съдействие и консултации по всеки въпрос, свързан със семейното право, а именно:
Развод по взаимно съгласие
Разводът по взаимно съгласие е по-бързият и икономичен способ за прекратяване на брака. Той се допуска от съда в случай, че е налице сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод, като тук мотивите им за прекратяване на брака не се издирват. Пред съда се представя споразумение между двамата съпрузи относно въпросите, свързани с упражняването на родителските права, местоживеенето на децата, личните отношения и издръжката на децата, както и относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. След изготвянето им необходимите документи се внасят в съда и се образува дело. На откритото съдебно заседание по делото задължително се явяват и двамата съпрузи заедно с адвоката си. След като заявят желанието си за развод и че поддържат споразумението, съдът го утвърждава. В случай, че само по една от горните точки не може да се постигнете споразумение, развод по взаимно съгласие не се допуска и тогава единият съпруг може да заведе дело за развод по исков ред.
Развод по исков ред
В случаите, когато някой от съпрузите не желае развод или не е налице единомислие по отношение на въпросите, по които следва да се сключи споразумение и не може да се постигне развод по взаимно съгласие, се стига до развод по исков ред. Тогава единият съпруг сезира съда като подава искова молба за развод. В нея се излагат всички искания относно упражняването на родителските права върху непълнолетните деца, родени по време на брака, режим на лични отношения и месечна издръжка за децата, ползването на семейното жилище, издръжка между съпрузите, промяна или запазване на брачната фамилия, ако е променена при сключването на гражданския брак. Съдът изпраща копие от исковата молба на другия съпруг, който в едномесечен срок има право на отговор. След това се насрочва съдебно заседание, за което се призовават и двамата съпрузи. Още със завеждане на делото за развод може да се поиска от съда да постанови привременни мерки по отношение на непълнолетните деца, родени по време на брака – кой ще упражнява родителските, режим на виждане на другия родител с децата и месечната издръжка за децата. Също така може да се определят привременни мерки за ползването на семейното жилище. Докато няма определени привременни мерки или окончателно решение на съда и двамата родители имат равни права и задължения спрямо децата и ползването на семейното жилище.
Когато по делото бъде доказано дълбоко и непоправимо разстройство на брака, съдът постановява решение за прекратяването му, като се произнася и по спорните въпроси между страните.
В производството за развод съдът не решава спорни въпроси по отношение на собствеността на семейното имущество. Семейното имущество е имуществото, придобито по време на брака чрез покупко-продажба или срещу грижи и издръжка, независимо дали е придобито на името на двамата съпрузи или на единия от тях. Разпределението на семейното имущество може да се извърши доброволно преди развода чрез брачен договор или след развода чрез доброволна или съдебна делба. При съдебната делба всеки съпруг може да претендира за по-голям дял от семейното имущество, като следва да докаже по-голям принос при неговото придобиване или трансформация на лични средства в семейното имущество.
Разводът по исков ред може да бъде продължителна и нелека процедура, а опитният и компетентен адвокат е най-добрата гаранция за защита на интересите ви.
Упражняване на родителски права
По правило и двамата родители упражняват родителски права и имат задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, независимо дали са в брак. Законът указва, че родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно.
В случай на развод или при раздяла на родители, които нямат брак, възниква необходимост да се уредят отношенията между родителите и ненавършилите пълнолетие деца, а именно: кой родител ще упражнява родителските права; какъв ще бъде режимът на лични контакти на другия родител с детето; в какъв размер се дължи издръжка от родителя, който не упражнява родителските права. Ако родителите постигнат съгласие по тези въпроси могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Ако не могат да постигнат споразумение, спорните въпроси по отношение на непълнолетните деца се решават от съда. При дело за развод съдът се произнася по тях служебно, а в случаите, когато родителите нямат брак, всеки от тях има право да заведе дело и да иска съдът да му присъди упражняването на родителските права. При решаване на гореспоменатите въпроси се вземат под внимание редица обстоятелства, като родителски капацитет на всеки от родителите, морален облик, възпитателски качества, социална среда, материални възможности, пол и възраст на детето, възможност за подкрепа от близки и роднини при отглеждане на детето и други.
Важно е да се отбележи, че при раздяла родителите без сключен граждански брак не могат да имат претенции за ползване на жилището, в което са живели на съпружески начала, тъй като това жилище не е семейно жилище по смисъла на Семейния кодекс. То остава собственост и с право на ползване на този от двамата родители, който го е придобил, независимо дали родителските права са присъдени на него.
Ограничаване и лишаване от родителски права
Спрямо всеки родител, чието поведение представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето може да бъде заведено дело за ограничаване или лишаване от родителски права. Производството за ограничаване и за лишаване от родителски права се образува пред районния съд по настоящия адрес на детето.
В случай, че имате подобен проблем, нашият екип с готовност ще се отзове.
Право на издръжка
Законът предвижда, че право на издръжка имат не само децата, а всяко лице, което е неработоспособно и не може да се издържа от имуществото си. Лицето, което има право на издръжка, може да я търси в следния ред от: деца и съпруг, родители, бивш съпруг, внуци и правнуци, братя и сестри, дядо и баба и от възходящи от по-горна степен. Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Издръжката подлежи на актуализация, когато нуждите на лицето са се изменили – например при порастване на дете или заради други новонастъпили обстоятелства или промяна в икономическата обстановка в страната. Изменението на издръжката се прави от районния съд след подаване на искова молба.
Издръжка на дете
Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Законът е предвидил само минималния размер на издръжката за дете, под който не може да се пада – той е ¼ от минималната работна заплата за страната. Що се отнася до максималния размер на сумата по дело за издръжка на непълнолетно лице - той зависи основно от доказаните нужди на детето и в много по-малка степен от възможностите на родителя да дава такава.
Издръжка се дължи и на навършилите пълнолетие деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.
Най-често делата за издръжка касаят децата родени извън брака, тъй като дело за издръжка по време на брак се води изключително рядко, а при развод съдът е длъжен служебно да се произнесе по въпроса за издръжката и затова не се налага водене на конкретно дело за издръжка.
Децата, родени при фактическо съпружеско съжителство имат същите права, като тези родени при сключен от родителите брак, следователно имат и право на издръжка.
Размерът на издръжката, който може да се претендира зависи от нуждите на детето - на каква стойност са месечните му разходи, има ли специфични нужди, като лекарства, терапии, курсове и други, какви са финансовите възможности на другия родител, както и това какви доказателства има родителя за направените разходи за покриване нуждите на детето. От значение са и доходите на родителя, при който детето живее постоянно, тъй като той също е длъжен да издържа детето си, като сумата за издръжката на детето се дели между майката и бащата в определено съотношение.
Брачен договор
Сключването на брачен договор е може би най-икономичният и бърз начин за уреждане на имуществени отношения между бъдещи съпрузи или такива, които вече имат сключен брак. Посредством подписването на брачен договор страните предварително уреждат имуществените си отношения и тези за издръжката, както по време на брака, така и в случай на развод. Брачният договор съдържа уговорки относно правата на страните върху имуществото, което се придобива по време на брака и правата им върху притежаваното от тях имущество преди брака, начините на управление и разпореждане с имуществото, включително и със семейното жилище. Страните се договарят още за участието им в разходите и задълженията, издръжката на децата и на съпрузите по време на брака, както и при развод. В изготвяния между страните брачен договор не могат да намерят място въпроси, касаещи родителски права, режим на лични отношения и местоживеене на децата от брака. Това е така, защото идеята на брачния договор е уреждане на имуществени отношения, но не и на лични такива.
Брачният договор се сключва лично от страните в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и на подписите и поражда действие от момента на сключване на брака, а когато е сключен по време на брака - от деня на сключване на договора или от друга дата, определена в него. Брачният договор, с който се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, се вписва в регистър за брачни договори в имотния регистър към Агенцията по вписванията. Ако брачният договор е сключен преди сключването на граждански брак, той се представя за вписване от нотариуса в деня на получаване от него на удостоверението за сключване на граждански брак.
Брачният договор може да се прекрати по взаимно съгласие на страните. В този случай страните могат да изберат режим на съпружеска имуществена общност, да преминат в режим на разделност или да сключат нов договор. Освен това договорът може да бъде прекратен и по съдебен ред. Развалянето може да бъде и частично и има действие само за в бъдеще. На последно място брачният договор се прекратява с прекратяването на брака, освен клаузите, които уреждат последиците от прекратяването и са предназначени да действат и след него.
Ако се нуждаете от брачен договор, Адвокатско дружество "Колева и Белова може да Ви помогне за постигане на съгласие по спорните въпроси, да изготви брачния договор и да Ви съдейства при изповядването му пред нотариус.
Поставяне под запрещение
Производството по поставяне на лице под запрещение е законово регламентирана възможност да се ограничи дееспособността на лице, което основно поради свое заболяване, водещо според закона до „слабоумие или душевна болест“ не може да полага съответните грижи за своите работи. Целта на това производство е да се защитят интересите както на самото лице, така и на останалите участници в гражданския оборот, които встъпват в правоотношения с такова лице.
Дело за запрещение може да бъде инициирано от съпруг, близки роднини, прокурор и от всеки, който има правен интерес от това. Компетентен да разгледа делото е окръжният съд по местоживеене на лицето, чието запрещение се иска. Делото се разглежда в състав от един съдия и постановеното по него решение може да се обжалва пред съответния апелативен съд. Явяването на лицето, чието запрещение се иска, в съдебно заседание е абсолютно задължително, тъй като съдът следва да придобие непосредствени впечатления от него.
От възрастта на лицето и степентта на невъзможност да се грижи за своите работи зависи степента на поставяне под запрещение – пълно или ограничено, като под ограничено запрещение могат да бъдат само лица, които са пълнолетни.
Когато едно лице бъде поставено въз основа на влязло в сила решение под пълно запрещение, то действа чрез своя настойник, който в повечето случаи е негов близък роднина.
В случаите, в които едно лице е поставено под ограничено запрещение, му се назначава попечител. Лицето, поставено под ограничено запрещение може да извършва правни действия само със съгласието на своя попечител.
Веднъж наложено, запрещението може да бъде отменено. Това става отново по съдебен ред, като съдът следва да се увери, че е отпаднала нуждата от запрещението.
Домашно насилие
Домашното насилие се определя като акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. То може да засегне партньори в брак, бивши съпрузи, съжители, роднини, деца и други лица в домакинството.
За съжаление нерядко децата стават свидетели на извършеното насилие и в тази връзка е важно да се отбележи, че за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
В случай на домашно насилие пострадалото лице има право да се обърне към съда за защита. Компетентен да наложи мярка за защита е районният съд, в района на който пострадалото лице фактически пребивава към момента на подаване на молбата. Срокът за подаване на молбата за защита е до три месеца от акта на домашно насилие, освен ако това е обективно невъзможно, но не по-късно от 6 месеца. По дело за домашно насилие са допустими всички доказателства съгласно ГПК, като законът е предвидил в това производство доказването да е улеснено.
Мерките, които съда може да наложи за защита от домашно насилие се определят с оглед на конкретния казус и най-добрата защита на пострадалото лице и се свеждат до:
задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие, отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище;
забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице;
забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация.
По отношение на децата съдът може да определи временно местоживеенето им да е при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието.
С промените в Закона за защита от домашно насилие, в сила от 01.01.2024г. е предвидено съдът да задължава извършителя да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева и да насочва пострадалите лица към специализирани услуги за защита, помощ и подкрепа или програми за възстановяване.
Ако сте жертва на домашно насилие, не губете време. Свържете се с Адвокатско дружество "Колева и Белова" за консултация и защита на Вашите законни права и интереси. Можете да разчитате на нас за съвет и помощ в процеса на преминаване към безопасност, включително посредничество с други служби и организации.