Права на човека
Правата на човека са основни стандарти, които гарантират възможността на всеки човек да живее сигурно и достойно.
Те са съвкупност от различни права и свободи, които най-общо могат да бъдат обособени в две основни групи: граждански и политически права и социални и икономически права. \
Гражданските и политическите права защитават хората от държавната власт и неоправданата й намеса в техния живот. Те гарантират, че всеки човек има право да живее безопасно в обществото и да участва в обществения живот. В тази група попадат правото на живот, забраната за изтезания, правото на физическа свобода, правото на справедлив процес, правото на собственост, правото на личен и семеен живот, свобода на изразяване.
Икономическите и социалните права гарантират, че на всеки човек са предоставени условията, които му осигуряват възможност да задоволи основните си икономически и социални потребности. Такива са правото на храна и вода, правото на здраве, правото на образование, правото на труд, правото на жилище.
За да се осигурят реално и на практика правата на човека, държавите се ангажират да ги регламентират и защитават чрез приемането на необходимите закони.
В Р България правата на човека в тяхната най-основна форма са залегнали в Конституцията на Република България.
На следващо място, съществуват няколко важни международни документа за правата на човека, към които Република България се е присъединила и поради това те са обвързващи за нея. Това са Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС) и Протоколите към нея, Международен пакт за граждански и политически права, Европейската социална харта, Международен пакт за икономически, социални и културни права и др.
Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС) е ратифицирана от Република България на 31 юли 1992г. Тя е акт с наднационално значение и определя основното ниво на защита, което всеки може да очаква от държавата и свободите, които тя трябва да насърчава.
Конвенцията и Протоколите към нея гарантират:
правото на живот;
правото на справедлив процес при граждански или наказателни дела;
правото на зачитане на личния и семейния живот;
свободата на изразяване на мнение;
свободата на мисълта, съвестта и религията;
правото на ефективни правни средства за защита;
правото на мирно ползване на собствеността;
правото на свободни избори.
В същото време Конвенцията забранява:
изтезанията и нечовешкото или унизително отношение или наказание;
произволното и противозаконно задържане;
дискриминацията при упражняването на правата и свободите, провъзгласени в Конвенцията;
експулсирането на граждани от собствената им страна или недопускането им на територията на страната;
смъртното наказание;
колективното експулсиране на чужденци.
Нарушенията на правата на човека могат да се проявяват по различни начини, включително чрез действия или бездействия от страна на държавните органи. Това включва: злоупотреба с власт от страна на държавните институции, дискриминация, нарушения на правото на свобода и сигурност, неправомерно задържане, незаконно използване на сила или други принудителни действия от страна на държавни органи, липса на ефективни правни средства на национално ниво, незаконно лишаване от свобода, нарушения на правото на справедлив съдебен процес, принудителни изселвания или отнемане на имущество и много други. Всички тези нарушения могат да имат сериозни последици за индивидите и обществото като цяло. Ето защо, всяко лице, чието право, гарантирано от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, е било нарушено, може да предяви жалба до Европейския съд по правата на човека.
Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) (European Court of Human Rights) е правораздавателна институция, орган към Съвета на Европа, юрисдикцията на който се разпрострира върху всички държави-членки на Съвета на Европа, ратифицирали Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Броят на съдиите е равен на броя на държавите, ратифицирали ЕКПЧОС. Съдиите заседават в лично качество и не представляват никоя държава. При разглеждането на жалбите, Съдът се подпомага от Секретариат, състоящ се предимно от юристи от държавите-членки (наричани юридически секретари). Те не са обвързани с държавата, от която произхождат и не представляват нито жалбоподателите, нито държавите.
Съдът осигурява спазването от страна на държавите-членки на правата и гаранциите, залегнали в Европейската конвенция за защита правата на човека. Това става като разглежда жалби, подадени от физически или юридически лица, или, в някои случаи, от държави. Когато установи, че дадена държава е нарушила едно или повече от тези права и гаранции, Съдът произнася решение. Решенията на Съда имат задължителна сила и съответните страни са длъжни да ги изпълнят.
Жалба до Съда в Страсбург
Право на жалба до Съда в Страсбург имат, както физически, така и юридически лица, при условие че са изчерпали всички вътрешноправните средства за защита. Срокът за подаване на жалба е до изтичане на 4 (четири) месеца от постановяване на окончателното съдебно решение на националния съд. В случаи, когато няма ясно окончателно решение на националния съд или когато делото се отнася до продължителни нарушения, жалбата може да бъде подадена и след изтичане на четиримесечния срок, ако нарушението продължава. Жалбата се подава на един от двата официални езика на Съвета на Европа - френски или английски, или на официалния език на някоя от държавите-членки на Съвета на Европа.
Европейската конвенция и практиката на Европейският съд в г. Страсбург предвиждат строги и формални изисквания и критерии за допустимост на жалбите. Жалбата се подава на специална бланка, в писмена форма и трябва да отговаря на условията, предвидени в член 47 от правилника на Съда относно информацията и документите, които следва да бъдат представени. Ако не е спазено някое от условията за допустимост, Съдът ще обяви жалбата за недопустима. Решението за недопустимост, произнесено от едноличен съдия, е окончателно и не подлежи на оспорване. Делото ще се счита за приключило и по-късно досието ще бъде изцяло унищожено.
В случай, че Съдът се свърже с Вас (т.е. жалбата ви е комуникирана), трябва да отговорите на поставените въпроси в указания срок. В противен случай делото може да бъде отхвърлено или да бъде унищожено.
Съдът разглежда делата по определен ред, вземайки предвид важността и спешността на повдигнатите в жалбите въпроси, като няма законов срок, в който следва да бъде разгледана и да има произнасяне по жалбата. В случай че установи, че действително е налице нарушение на право, обект на защита от ЕКПЧОС, Съдът обикновено постановява осъдително решение за заплащане на обезщетение от съответната държава, допуснала нарушение на базовите свободи и принципи за защита на правата на човека.
Ние, в Адвокатско дружество "Колева и Белова" сме профилирани в областта на защита правата на човека, имаме богат опит в подаването на жалби до Европейският съд по правата на човека и предлагаме на нашите клиенти, които са станали обект на нарушения на основните права и свободи на човека, следните услуги:
Анализ и преценка за наличие на нарушения на правата на човека и възможни правни стратегии;
Преценка на критериите и перспективи за допустимост на бъдещи жалби до Европейския съд по правата на човека;
Подготовка и подаване на жалби и процесуално представителство пред Европейския съд по правата на човека.