Изпълнително производство
Често в гражданските правоотношения контрагентите не изпълняват поетите задължения и фактическото им поведение не съвпада с дължимото такова. В Гражданския процесуален кодекс (ГПК) са предвидени редица средства за защита на кредитора срещу незаконосъобразното поведение на длъжника. Един от тези способи е изпълнителният процес, който е предназначен да даде защита и да наложи санкция по повод липса на доброволно изпълнение, като достави дължимото на правоимащия (взискателя) чрез принуда, упражнена спрямо длъжника по предписания от закона ред. Задължително условие за образуването на изпълнителното дело, наред с издадения изпълнителен лист въз основа на съдебното решение, е липсата на доброволно изпълнение.
Изпълнителното производство може да започне по повод спиране на плащания по кредити към банки, невръщане на заем, неплащане на издръжка, неизпълнение на парично задължение по договор, неплащане на присъдено обезщетение и т.н.
За да се образува изпълнително дело пред частен съдебен изпълнител (ЧСИ) или държавен съдебен изпълнител (ДСИ), преди това срещу длъжника трябва да е проведено съдебно дело или заповедно производство и да е издаден изпълнителен лист (ИЛ) в полза на кредитора. Лицето, от името на което се води изпълнителният процес, се нарича взискател, а лицето, срещу което се води изпълнителния процес, се нарича длъжник по изпълнението.
Образуването на изпълнително дело става въз основа на молба на взискателя, отправена до частен съдебен изпълнител или държавен съдебен изпълнител, съпроводена от изпълнителен лист и/или заповед за изпълнение. Молбата може да бъде написана и подадена от взискателя лично или чрез адвокат. При подаване на молбата се заплаща съответната държавна такса, дължима към ЧСИ или ДСИ. В молбата за образуване взискателят, ако не му е известно имущество на длъжника, може да поиска от съдебния изпълнител да събере сведения за него – наличие на сметки в банки, собственост върху недвижими имоти и МПС, получавани трудови възнаграждения и др.
Развитието на изпълнителното дело зависи от активността на взискателя по време на изпълнителното производство. За да бъде „висящо“ (действащо и съществуващо валидно) изпълнителното дело, срещу длъжника периодично трябва да бъдат предприемани конкретни изпълнителни действия.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) изпълнителното производство се прекратява по силата на закона, в случай, че в продължение на две години взискателят не поиска от съдия изпълнителя предприемането на изпълнителни действия. Счита се, че чрез бездействието си в продължение на две години взискателят се е дезинтересирал от изпълнението на вземането му и е настъпила т. нар. „перемпция“, т.е. прекратяване на изпълнително дело по силата на закона. За прекратяване на изпълнителното дело в този случай е без значение дали има нарочен акт на съдебния изпълнител. Той може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване.
Изпълнетелните действия могат да бъдат извършени по молба на взискател или предприети по инициатива от съдебния изпълнител по възлагане от взискател съгласно чл. 18 ал. 1 ЗЧСИ. Прекъсва давността кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Такива изпълнителни действия са:
Налагане на запор или възбрана;
Присъединяването на кредитор;
Възлагане на вземане за събиране или вместо плащане;
Извъшването на опис и оценка на вещ;
Назначаването на пазач;
Насрочване и извършване на публична продан.
Не са изпълнителни действия и НЕ прекъсват давността:
Образуване на изпълнителното дело;
Изпращане и получаване на покана за доброволно изпълнение;
Проучване на имущественото състояние на длъжника;
Извършване на справки;
Извършването на разпределение;
Набавянето на документи, книжа и др.
След прекратяване на изпълнителното дело поради изтекла двугодишна давност без изпълнителни действия спрямо длъжника, взискателят може да подаде молба до съдебния изпълнител и да получи обратно изпълнителния лист. След това той може да подаде нова молба за образуване на изпълнително дело срещу длъжника.
Други основания за прекратяване на изпълнителното производство са:
представяне от страна на длъжника на документ, от който е видно, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена на взискателя преди образуване на изпълнителното производство;
писмено искане за прекратяване от страна на взискателя;
изпълнителният лист е бил обезсилен;
с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт е признат за подправен;
посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество;
не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението;
бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът на на длъжника, с който е оспорено на задължението;
бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен установителен иск на трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника.
След прекратяване на изпълнителното производство съдебният изпълнител е длъжен служебно да вдигне наложените запори и възбрани по делото, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право. Ако се установи, че, след като е било прекратено делото, има последващи изпълнителни действия, същите се считат незаконосъобразни и подлежат на незабавна отмяна, а ако от тях има нанесени вреди, те подлежат на въстановяване от частния съдебен изпълнител по законоустановения ред. Освен това, всички събрани средства от тези изпълнителни действия подлежат на връщане на длъжника.
В изпълнителното производство права и възможности за защита имат както взискателите, така и длъжниците. Ако Ви се налага да образувате изпълнително дело срещу Ваш длъжник, както и ако срещу Вас има образувано изпълнително дело (при ЧСИ – частен съдебен изпълнител или ДСИ – държавен съдебен изпълнител) и Ви е необходима защита, можете да разчитате на Адвокатско дружество "Колева и Белова". Ние предлагаме:
За защита интересите на взискателя:
Образуване на изпълнително дело въз основа на подлежащ на изпълнение акт и цялостно съблюдаване на изпълнителния процес;
Проучване на имущественото състояние на длъжника и предприемане на необходимите действия - налагане на запори и възбрани върху притежаваното движимо и недвижимо имущество или вземания;
Изискване от съдебния изпълнител да извърши определено действие и обжалването му при отказ;
Обжалване действията на съдебния изпълнител, в това число отказ на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468 ГПК;
Обжалване постановления за спиране или прекратяване на изпълнителното дело; Обжалване на постановлението за възлагане и др.;
Oбезпечение на бъдещи искове – възбрана на имоти, запор на банкови сметки, движими вещи и вземания.
За защита правата на длъжника:
Цялостно съблюдаване на изпълнителния процес;
Следене за законосъобразното уведомяване за всички предприети от съдебния изпълнител действия и обжалване на тези действия, за които длъжникът не е надлежно уведомен;
Обжалване действията на съдебния изпълнител, насочени към имущество/вземания, спрямо което не може да се изпълнява, т. нар. несеквестируемо/и имущество/вземания;
Обжалване на постановление за възлагане;
Обжалване на отказ на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468 ГПК;
Обжалване на действия на съдебния изпълнител по налагането на възбрани и запори поради несъразмерност на изпълнителния способ с размера на вземането. На практика пример за това е, когато съдебният изпълнител е наложил запор на повече от една банкови сметки на длъжника, независимо че вземането на взискателя би било обезпечено в пълен размер и с налагането на един запор;
Ангажиране отговорността на съдебния изпълнител за причинени имуществени или неимуществени вреди в производството поради незаконосъобразно принудително изпълнение;
Обжалване размера на разноските по изпълнителното производство;
Заличаване на възбрани и други тежести върху движими и недвижими вещи;
Спиране на изпълнение по изпълнителни дела.