Европейско право
Приемането на България в Европейския съюз (ЕС) от 01 януари 2007 г. създаде условия за значителни промени в националната правна система на страната. Правните норми на ЕС и практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург са самостоятелен правопорядък, действащ в правните системи на държавите членки паралелно с вътрешното им право. Правото на Европейския съюз (ПЕС) е с наднационален характер и се прилага преимуществено в националните законодателства на тези страни. Правото на ЕС се прилага на принципа на директния ефект, който се изразява във възможността нормите в ПЕС да пораждат директно за частните лица в държавите членки права и задължения в отношенията помежду им или с държавата.
Безспорни са значението и ролята на Съдът на Европейският съюз (СЕС) за осъществяване на хармонизацията на Общностното с националното право.
Съдът на Европейският съюз е съдебният орган на Европейския съюз, който следи за еднаквото прилагане и тълкуване на правото на ЕС. Съдът на Европейския съюз се състои от две юрисдикции:
Съд;
Общ съд;
Съдът на Европейския съюз разполага с ясно определени правомощия, които той упражнява в рамките на производства по постановяване на преюдициални заключения, както и в други видове производства, в които да осигури еднаквото тълкуване и прилагане на правото на Съюза.
В своята съдебна практика Съдът е извел задължението администрациите и националните съдилища да прилагат в пълна степен правото на Съюза съобразно сферите им на компетентност, както и да защитават правата, предоставени на гражданите от това право (пряко приложение на правото на Съюза), и да оставят без приложение всяка разпоредба на националното право, която му противоречи, независимо дали тя е приета преди или след разпоредбата на Съюза (предимство на правото на Съюза над националното право). Освен това Съдът е признал принципа за отговорността на държавите членки при нарушение на правото на Съюза.
Основни принципи, установени в съдебната практика на СЕС:
В своята практика (с Решение по дело Van Gend & Loos от 1963 г.) е възприел принципа на непосредствено действие на общностното право в държавите членки;
С Решение по делото Costa през 1964 г. се установява предимство на общностното право пред вътрешното законодателство;
С Решение по делото Francovich и др. от 1991 г. е установена отговорността на държавата членка за вреди, причинени на частноправни субекти при нарушение на общностното право от страна на тази държава;
С Решение по делото Cassis de Dijon от 1979 г. е установен принципът за свободно движение на стоки;
Едни от основните решения в областта на свободното движение на хора са: Решение по делото Kraus от 1993 г., Решение по делото Bosman от 1995 г., Решение по делото Deutscher Handballbund от 2003 г., Решението по делото Simutenkov от 2005 г. и др.;
В областта на свободното предоставяне на услуги (Решението по делото Cowan от 1989 г., Решението по делото Kohll от 1998 г.,Решението по делото Decker от 1998 г.);
В областта на равно третиране и социални права (Решение по делото Defrenne 1976, Решение по делото Brown от 1998 г., Решение по делото BECTU от 2001 г.)
Основни права - (Решение по делото Johnston от 1986 г.);
Гражданство на Съюза – По отношение на гражданството на Съюза, което съгласно Договора за функциониране на Европейския съюз се предвижда за всеки гражданин на държава членка, Съдът приема, че то включва правото на пребиваване в друга държава членка. (Решението по делото Zhu и Chen от 2004 г.).
Основни производства пред Съда
Производство по постановяване на преюдициално заключение
Съдът работи в сътрудничество с всички юрисдикции на държавите членки, които са юрисдикциите, компетентни да прилагат правото на Съюза. За да се осигури ефективно и еднакво прилагане на законодателството на Съюза, както и за да се избегне всяко противоречиво тълкуване, националните съдилища могат, а понякога са длъжни, да се обърнат към Съда за уточнение на въпрос по тълкуването на правото на Съюза, например с цел да проверят дали националното им законодателство е в съответствие с това право. Преюдициалното запитване може също така да има за цел да се провери валидността на даден акт на правото на Съюза.
Съдът отговаря не чрез обикновено становище, а чрез акт под формата на решение или мотивирано определение. Националната юрисдикция, до която те са адресирани, е длъжна да се съобрази с даденото тълкуване при решаването на висящия пред нея спор. Решението на съда е задължително и за другите национални юрисдикции, пред които е повдигнат идентичен въпрос. Производството по постановяване на преюдициално заключение е и средството, чрез което всеки европейски гражданин може да потърси тълкуване на засягащите го правила на Съюза. Въпреки че запитването може да бъде отправено само от национална юрисдикция, в производството пред Съда могат да участват всички страни в производството пред тази национална юрисдикция, както и държавите членки и институциите на Съюза. По тази причина значителен брой от водещите принципи на правото на Съюза са изведени от преюдициални въпроси, някои от които са поставени от първоинстанционни национални юрисдикции.
Иск за установяване на неизпълнение на задължения
Той дава възможност на Съда да упражнява контрол за спазване от държавите членки на задълженията им по правото на Европейския съюз. Сезирането на Съда се предхожда от предварителна процедура, провеждана от Комисията, която има за цел да предостави на държавата членка възможност да даде отговор на отправените срещу нея твърдения за нарушение. Ако тази процедура не доведе до прекратяване на неизпълнението от страна на държавата членка, пред Съда може да бъде предявен иск за установяване на нарушение на правото на Европейския съюз.
Искът може да бъде предявен или от Европейската комисия – на практика това е най-честият случай – или от държава членка. Ако Съдът установи неизпълнение на задължение, държавата е длъжна да го преустанови незабавно. Ако след повторно сезиране от Комисията Съдът установи, че съответната държава членка не се е съобразила с неговото решение, той може да ѝ наложи заплащането на еднократно платима сума и/или периодична имуществена санкция. От друга страна, когато държава членка не съобщи на Комисията мерките за транспониране на директива, Съдът по искане на Комисията може да наложи имуществена санкция на тази държава членка още с първото решение за установяване на неизпълнение на задължения.
Жалба за отмяна акт, приет от институция, орган, служба или агенция на ЕС
С тази жалба жалбоподателят иска отмяна на акт, приет от институция, орган, служба или агенция на Съюза (например регламент, директива, решение). Съдът има изключителната компетентност да се произнася по жалбите, подадени от държава членка срещу Европейския парламент и/или срещу Съвета (с изключение на актовете на Съвета в областта на държавните помощи, дъмпинга и изпълнителните правомощия) или подадени от една институция на Съюза срещу друга. Общият съд е компетентен да разглежда като първа инстанция всички други жалби от този вид, и по-специално жалбите, подадени от частноправни субекти.
Иск за установяване на неправомерно бездействие
С него се дава възможност на Съда да упражнява контрол за правомерността на проявено бездействие от страна на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза. Такъв иск обаче може да бъде предявен само след като съответната институция бъде поканена да предприеме действия. След като се установи неправомерността на бездействието, тази институция следва да предприеме нужните мерки за отстраняване на нарушението. Компетентността по исковете за установяване на неправомерно бездействие се разпределя между Съда и Общия съд съгласно същите критерии, които се прилагат и при жалбите за отмяна.
Обжалване
Съдът може да бъде сезиран с жалби срещу решенията и определенията на Общия съд, но само по правни въпроси. Ако жалбата е допустима и основателна, Съдът отменя решението на Общия съд. Съдът може да реши делото по същество, ако стадият на производството го позволява. В противен случай той следва да върне делото на Общия съд, който е обвързан от решението на Съда в производството по обжалване.
Основни производства пред Общия съд
Общият съд е компетентен да разглежда:
Жалби, подадени от физически или юридически лица, за отмяна на актове на институциите, на органите, службите или агенциите на Европейския съюз, на които тези лица са адресати или които ги засягат пряко и лично, както и срещу подзаконови актове, които ги засягат пряко и които не включват мерки за изпълнение, както и жалби, подадени от същите лица, за да се установи липсата на произнасяне от тези институции, органи, служби или агенции;
Жалби, подадени от държавите членки срещу Комисията;
Жалби, подадени от държавите членки срещу Съвета, относно актове, приети в областта на държавните помощи, на мерките за търговска защита („дъмпинг“) и актове, с които той упражнява изпълнителни правомощия;
Искове за поправяне на вреди, причинени от институциите или от органите, службите и агенциите на Европейския съюз и неговите служители;
Искове, основаващи се на сключени от Европейския съюз договори, които предвиждат изрично компетентността на Общия съд;
Жалби в областта на интелектуалната собственост, подадени срещу Службата за интелектуална собственост (EUIPO) и срещу Службата на Общността за сортовете растения (CPVO);
Спорове между институциите на Европейския съюз и техния персонал по въпроси на служебното правоотношение и схемата за социална сигурност.
Решенията на Общия съд могат да бъдат обжалвани пред Съда в срок от два месеца, но обжалването им е ограничено само по правни въпроси.
Адвокатско дружество „Колева и Белова“ е специализирано в областта на Правото на Европейския съюз. В случай, че се нуждаете от консултация, правна защита или съдействие в тази сфера, не се колебайте да се свържете с нас