Мерките за процесуална принуда в наказателния процес са изчерпателно изброени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и това е единствената форма на принуда, която може да бъде упражнявана спрямо гражданите, намиращи се на територията на Република България, независимо от тяхната националност. По своята същност тези мерки имат за цел да обезпечат нормалното протичане на досъдебната и съдебната фаза на наказателното производство, като чрез тях се ограничават определени права на някои участници в процеса.
Мерките за неотклонение са вид мерки за процесуална принуда. Те могат да се наложат само на лице, имащо качеството на обвиняем по дела от общ характер. Освен делото да е от общ характер, необходимо е по него да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението и освен това е възможно той да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда.
При определяне на мерките за неотклонение се вземат предвид степента на обществената опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия, здравословното състояние, семейното положение, професията, възрастта и други данни за личността на обвиняемия.
Видовете мерки за неотклонение са: подписка, гаранция, домашен арест и задържане под стража.
ПОДПИСКА
Подписката е с най-нисък интензитет на принуда спрямо останалите мерки за неотклонение. Когато тази мярка бъде наложена за обвиняемия възниква задължение да остане на разположение на органите на наказателното производство. Мярката за неотклонение „подписка“ се налага на досъдебната фаза от прокурора или разследващите органи – с постановление. Последното не подлежи на обжалване пред съд. Същото обаче може да се обжалва пред горестоящ прокурор. В случай че обвиняемият не спазва мярката, тя може да бъде заменена с по-тежка такава.
ГАРАНЦИЯ
Това е следващата по тежест мярка за неотклонение. При определянето ѝ се взема предвид имущественото състояние на обвиняемия , възрастта му, здравословното му състояние, степента на обществена опасност на престъплението и т.н. Когато е взета в досъдебното производство, мярката може да се обжалва пред първоинстанционния съд в тридневен срок от предявяване на акта за определянето ѝ. Съдът може да отмени мярката, да я потвърди или да намали размера ѝ.
ДОМАШЕН АРЕСТ
Тази мярка за неотклонение се състои в забрана обвиняемият да напуска жилището си без разрешение на съответния орган. Евентуалното напускане на жилището може да стане само след изрично разрешение на компетентен орган. Тази мярка се взема и контролира от съда. Продължителността на мярката не може да продължи повече от осем месеца, ако лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление, и повече от една година и шест месеца, ако лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от петнадесет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание. Във всички останали случаи домашният арест в досъдебното производство не може да продължи повече от два месеца.
ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА
Мярката за неотклонение „задържане под стража“ се взема, когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Когато тази опасност отпадне, мярката за неотклонение „задържане под стража“ се изменя в по-лека или се отменя.
Колко време може да продължи задържането?
Задържането под стража е времево ограничен само в рамките на досъдебното производство, т.е. преди делото да е внесено в съда. В този случай допустимият срок на задържане варира според предвиденото наказание за съответното престъпление. Така когато лицето е обвинено в извършването на тежко умишлено престъпление /наказуемо с “лишаване от свобода” повече от пет години или друго по-тежко наказание/, максималният срок за задържане в досъдебното производство е осем месеца, а когато за съответното престъпление се предвижда наказание “лишаване от свобода” повече от 15 години, арестът може да продължи до година и шест месеца. Във всички останали случаи задържането под стража в рамките на досъдебната фаза не може да бъде за срок по-дълъг от два месеца. При изтичането на тези срокове задържаното под стража лице се освобождава незабавно по разпореждане на прокурора.
В съдебната фаза на наказателния процес задържането под стража не е ограничено от никакви срокове.
За задържането под стража незабавно се уведомява: семейството на обвиняемия; работодателят на обвиняемия, освен ако обвиняемият заяви, че не желае това; Министерството на външните работи, когато задържаният е чужд гражданин. Децата на задържания, ако нямат близки, които да се грижат за тях, се настаняват незабавно чрез съответната община или кметство в детска ясла, детска градина или интернат.
Процедура по вземане на мярка за неотклонение задържане под стража
Мярката за неотклонение „задържане под стража“ в досъдебното производство се взема от съответния първоинстанционен съд по искане на прокурора. Явяването на обвиняемия пред съда се осигурява незабавно от прокурора, който при необходимост може да постанови задържане на обвиняемия до 72 часа за довеждането му пред съда. В тази връзка е важно знаете, че обвиняемият има право на адвокатска защита още от момента на задържането му.
Съдът незабавно разглежда делото еднолично в открито заседание с участието на прокурора, обвиняемия и неговия защитник и се произнася с определение каква мярка за неотклонение взема по отношение на обвиняемия. Определението подлежи на обжалване пред по-горестоящ съд, който може да определи същата или друга мярка за неотклонение.
Обвиняемият или неговият защитник, чрез прокурора, може по всяко време на досъдебното производство да поиска изменение на взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Изменение на мярката за неотклонение задържане под стража
Производството по изменение на мярка задържане под стража се различава в съдебната и в досъдебната фаза на процеса. Когато мярката е взета в досъдебното производство преразглеждането й може да бъде поискано във всеки един момент, като искането е адресирано до съда и се отправя чрез прокурора от обвиняемия или от неговия защитник. Съдът е длъжен да разгледа делото в 3-дневен срок от постъпването му в съда, който се произнася с определение, което може да бъде обжалвано пред по-горния съд. Неговият акт е окончателен.
Когато делото е пренесено пред съда, може да се отправи молба за изменение на мярка за неотклонение по всяко време. Характерното тук е, че трябва да е налице промяна в обстоятелствата, както и че съдът не разглежда въпроса дали е налице обосновано предположение за извършено престъпление.
Възможно е и мярката “задържане под стража” да бъде взета за първи път в съдебното производство.
НЕПРАВОМЕРНО НАЛОЖЕНИ МЕРКИ ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ
За неправомерно наложени мерки за неотклонение съществува процедура, при която е възможно да получите обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди по ЗОДОВ.
За да защитите правата си и да получите професионална правна помощ относно налагане на мерки за неотклонение, свържете се с Адвокатско дружество "Колева и Белова" – ние сме на ваша страна във всеки етап от наказателния процес.