Легалните термини, възприети в българското законодателство са „родителски права и задължения “ и „упражняване на родителски права”. Понятието родителси права включва всички права и задължения на родителите по отношение на ненавършилите пълнолетие деца. Малолетни са децата на възраст до четиринадесет години, а децата на възраст от четиринадесет до осемнадесет години са непълнолетни деца. Родителски права се упражняват както по отношение на малолетни, така и по отношение на непълнолетни деца.
Общото правило е родителските права да се упражняват от двамата родители заедно и поотделно. Изрично е уредено правото на бабата и дядото на контакти с детето. Ненавършилите пълнолетие деца са длъжни да живеят при родителите си, освен ако важни причини налагат да живеят другаде. Според чл.122 от Семейния кодекс (СК) родителите имат равни права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, независимо дали са в брак. Това означава, че и двамата родители са отговорни за отглеждането и възпитанието на детето, независимо от състоянието на техните отношения. Всеки родител има право да участва в решенията, касаещи интересите на детето. В случай на несъгласие между родителите могат да се наложат съдебни процедури за уточняване на правата и задълженията. Член 124, ал. 2 от СК подчертава правото на детето да поддържа лични отношения с всеки един от родителите, независимо от ситуацията между тях. Това право е основополагащо за благосъстоянието и развитието на детето, като му осигурява стабилна емоционална среда и възможност за изграждане на здрави отношения с двамата родители.
В случай на развод или при раздяла на родители, които нямат брак, възниква необходимост да се уредят отношенията между родителите и ненавършилите пълнолетие деца, а именно: кой родител ще упражнява родителските права; какъв ще бъде режимът на лични контакти на другия родител с детето; в какъв размер се дължи издръжка от родителя, който не упражнява родителските права.
Способите за уреждане на тези въпроси са различни с оглед отношенията между родитителите и наличието на обща визия и съгласие между тях.
СПОРАЗУМЕНИЕ ПО ЧЛ.127 ОТ СЕМЕЙНИЯ КОДЕКС
Член 127 от Семейния кодекс позволява на родителите, които не живеят заедно, да постигнат споразумение относно важни въпроси, свързани с отглеждането на детето. Това включва местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, режима на лични отношения и издръжката.
Извънсъдебни споразумения по въпроси, свързани с предоставяне, упражняване на родителски права, режим на контакти на родителя, който не упражнява родителските права, могат да бъдат сключени между родителите, но не подлежат на принудително изпълнение. Когато родителите постигнат такова споразумение, те могат да поискат утвърждаването му от районния съд по настоящ адрес на детето. Утвърденото споразумение придобива сила на изпълнително основание по чл. 404, т.1 от ГПК, което означава, че в случай на неизпълнение, всеки един от родителите може да се снабди с изпълнителен лист при неизпълнение на постигнато между тях споразумение и може да поиска съдебно изпълнение, чрез което принудително да осигури изпълнение.
Неизпълнението на решение, респ. определение, с което са уредени правата и задълженията на родителите по отношение на техните деца също представлява и престъпление по Наказателния кодекс (НК). Съгласно чл.182., ал. 2 от Наказателния кодекс (НК): „Родител, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете, се наказва с пробация и глоба от две хиляди до пет хиляди лева, а в особено тежки случаи – с лишаване от свобода до шест месеца и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева. Родителят не се наказва, ако след предупреждение от надлежен орган на властта изпълни решението или отстрани пречките за изпълнението му. Тази разпоредба не се прилага повторно“.
Ето защо е препоръчително постигнатото на споразумение по горепосочените въпроси между родителите и това споразумение да бъде утвърдено със съдебно определение, имащо силата на изпълнително основание. Определението, с което се одобрява това споразумение не подлежи на обжалване, но споразумението може да бъде изменяно, когато са налице обстоятелства за това (например нуждите на детето нараснат и се наложи увеличение на издръжката).
ДЕЛО ЗА РОДИТЕЛСКИ ПРАВА
Делото за родителски права е съдебна процедура, която се инициира, когато родителите не могат да постигнат съгласие или споразумение по чл.127 от СК. Съдът се произнася по въпросите за упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с родителите и издръжката на детето, съгласно чл.59, 142, 143 и 144 от Семейния кодекс.
Процесът включва следните основни стъпки:
Подаване на иск: За започване на делото един от родителите (или и двамата) подава искова молба в районния съд, който е компетентен за случая. Искът може да включва искания за определяне на родителски права, режим на лични отношения и издръжка. Родителят, претендиращ упражняването на родителските права следва да докаже своите лични възпитателни качества, финансови възможности за отглеждане на детето и възможността да осигури нормален начин на живот, наличието на дом и близки, които могат да помагат с грижи за детето и др.
Събиране на доказателства: По време на делото родителите могат да представят доказателства, които да подкрепят техните искания. Това могат да бъдат свидетелски показания, медицински доклади, социални оценки и др. В исковото производство се изисква и становище от Дирекция „Социално подпомагане“ и се съобразяват интересите на детето.
Съдебно заседание: Съдът провежда заседания, на които родителите представят своите аргументи. Възможно е съдът да покани и специалисти, като психолози или социални работници, за оценка на ситуацията.
Решение на съда: След като разгледа всички доказателства и аргументи, съдът взема решение в интерес на детето. Това решение може да определи родителските права, режима на лични отношения и задълженията за издръжка.
Обжалване: Страните имат право да обжалват решението на съда пред по-горестоящ съд, ако не са съгласни с него.
Изпълнение на решението: След влизане в сила на окончателното решение, то има сила на изпълнително основание. Ако някой от родителите не спазва условията, другият може да подаде молба за издаване на изпълнителен лист, с който да образува изпълнително производство.
ПРИВРЕМЕННИ МЕРКИ
Привременните мерки в производството за родителски права са важен инструмент, който съдът може да приложи, когато е необходимо да се осигури бърза защита на интересите на детето, докато делото е в процес на разглеждане (т.е. докато делото е висящо пред съд и няма влязло в сила съдебно решение).
Процедурата е уредена в Гражданско процесуалния кодекс (ГПК) – чл. 323 и рамките на Производството по брачни дела (глава 26 ГПК). Съгласно чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс, по искане на родител съдът може да определи привременни мерки в интерес на детето, след като поиска становище от дирекция „Социално подпомагане“ с определение, което не подлежи на обжалване, но може да се изменя от същия съд. Т.е. понастоящем процедурата се използва освен в брачния процес и в производствата по чл. 127 СК. Смисълът на привременните мерки е да се постанови временно упражняване на определи права до постановяването на съдебно решение. Те могат да включват следните аспекти: определяне на местоживеене; режим на лични отношения, издръжка, медицински и образователни грижи и др.
Молба за постановяване на привременни мерки може да се подаде през всеки един момент докато делото е висящо, като същата се разглежда от съда, пред който е предявен искът. Привременни мерки могат да се постановяват само по въпросите, по които е сезиран съдът с иск. Важно е да се отбележи, че привременните мерки са временно решение и са предназначени да осигурят защита, докато съдът разглежда основния случай. След окончателното решение, привременните мерки могат да бъдат преразгледани или отменени в зависимост от обстоятелствата.
Успешното упражняване на родителските права изисква внимателно разбиране на правните задължения и активна грижа за най-добрите интереси на детето.
Ако имате въпроси относно уреждането на родителски права, не се колебайте да се свържете с Адвокатско дружество "Колева и Белова" за професионална помощ и консултация.