Взаимоотношенията между кредитори и длъжници често могат да бъдат сложни и напрегнати, особено когато длъжникът предприема действия, които целят да увредят интересите на кредитора. В тези случаи, законът предоставя различни механизми, чрез които кредиторът може да защити своите права и интереси.
Един от най-ефективните инструменти в арсенала на кредитора е т. нар. „Павлов иск“ по чл. 135 ЗЗД.
КАКВО Е ПАВЛОВ ИСК?
Павловият иск (чл.135 ал.1 ЗЗД) е правен способ, който позволява на кредитора да оспори и обяви за недействителни действия или сделки, извършени от длъжника с цел увреждане на кредитора. Това обикновено се отнася до ситуации, в които длъжникът прехвърля имоти или други активи на трети лица, с цел да избегне удовлетворяването на задълженията си. Кредиторът упражнява правото си чрез предявяване на иск срещу длъжника и лицето, което е придобило права от него.
Искът по чл.135 ал.1 ЗЗД е на разположение на всеки кредитор - както на парично, така и на непарично вземане. Касае се за облигационен иск, който представлява средство за защита на кредитора в случай, че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него. Целта на иска е да бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора действията на длъжника, с които той го уврежда. Последиците от уважаването му се изразяват в това, че атакуваното действие - увреждащата сделка - остава действителна за страните по нея /прехвърлител и приобретател/, но се счита за недействителна /т.е. за нестанала/ по отношение на кредитора ищец - и той може да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, макар че то е преминало в патримониума на приобретателя. При уважаване на иска кредиторът има право да се удовлетвори от сумата, получена на публична продан при принудително изпълнение върху вещта, обект на договора между длъжника и неговия съконтрахент. Последният понася санкцията да търпи изпълнение срещу нея за чужд дълг, ако е бил недобросъвестен при възмездното й придобиване или ако е придобил вещта безвъзмездно. Ако иска да се освободи от изпълнението, той може да плати на кредитора, погасявайки задължението на праводателя си, като след това търси възмездяване от него.
КАКЪВ Е СРОКЪТ, В КОЙТО КРЕДИТОРЪТ МОЖЕ ДА ПРЕДЯВИ ИСК?
Правото на иск възниква с извършване на увреждащото действие и от този момент започва да тече погасителната давност за предявяването му, която е 5-годишна. Т.е, ако искът бъде предвянен след изтичане на 5 години от извършване на увреждащото действие, при направено възражение от насрещната страна за изтекла давност, съдът ще го отхвърли.
УСЛОВИЯ ЗА ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ПАВЛОВ ИСК:
На първо място е необходимо да е налице вземане на кредитор (парично или непарично), което е действително, т.е. не е прекратено или погасено по давност. Вземането може да е възникнало преди или след извършването на действието, което се атакува. Когато увреждащото действие е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора. За да подаде кредиторът иск, не е необходимо вземането да е ликвидно и изискуемо и не е необходимо главно и пълно доказване на вземането. Възникването на правото по чл. 135 ЗЗД не се обуславя от установяването на вземането с влязло в сила съдебно решение, снабдяването на кредитора с изпълнителен лист или наличието на безуспешни опити за принудително удовлетворяване. Т.е. не е нужно кредиторът преди това да е водил дело, в което да е установил с влязла в сила заповед по чл. 410 или 417 от Гражданския процесуален кодекс или съдебно решение какъв е дългът към него.
На следващо място трябва да има действие на длъжника, което уврежда кредитора: Трябва да има конкретно действие или сделка, извършена от длъжника. Това може да бъде прехвърляне на имущество, дарение, учредяване на ипотека и др. Действието на длъжника трябва да уврежда интересите на кредитора, т.е. да намалява възможността за удовлетворяване на вземането.
Последната предпоставка е знание за увреждане: Длъжникът трябва да е знаел, че действието му уврежда кредитора. Не е необходимо да се съзнава увреждането на точно този кредитор, който води иска по чл. 135. Достатъчно е длъжникът да е знаел, че има задължения и че действието му може да увреди неговите кредитори. Когато действието е било безвъзмездно (например при дарение), знанието или не на лицето, което придобива имота безвъзмездно е без значение. Когато действието е възмездно (например при покупко-продажба), освен знанието на длъжника е необходимо и насрещната страна (например купувачът) да е знаела за увреждането.
Законът урежда различни хипотези на Павлов иск в зависимост от вида на сделката и отношенията между длъжника и лицето, с което той е договарял:
ПАВЛОВ ИСК В СЛУЧАИТЕ, В КОИТО ДЛЪЖНИКЪТ Е ДАРИЛ НЕДВИЖИМ ИМОТ
Това е най-често срещаната в практиката хипотеза. Длъжникът, за да не може кредиторът да поиска от съдия-изпълнителя продажба на собствения му недвижим имот, го дарява обикновено на свой роднина. Тази сделка обаче може да бъде обявена от съда за недействителна по отношение на кредитора. Т.е. дарението остава валидно за всички останали лица, дареният продължава да е собственик, но кредиторът може да иска от съдия-изпълнител продажба на този имот. Парите от продажбата постъпват по сметка на съдия-изпълнителя, парите се връщат на кредитора, а ако има остатък, то този остатък се предава на длъжника.
Когато се касае за дарение, сделката много по-лесно в сравнение с покупко - продажбата се обявява за недействителна, защото не е необходимо доказването на „знание за увреждане“ на лицето, което придобива имота безвъзмездно. Въпреки това това е една доста дълга съдебна процедура. Завежда се иск, решението може да се обжалва на три инстанции. Исковата молба се вписва в Агенцията по вписванията. Тя по същността си представлява тежест на имота, защото вече всички правни субекти знаят или най-малкото могат да знаят, че по отношение на този имот има предявени претенции от кредитора. Вписаната искова молба не означава, че имотът не може да се продава. Имотът може да бъде продаден още много пъти на много лица, но независимо от това при успешен край на делото кредиторът ще може да поиска продажбата му независимо от това кой е собственика в момента.
ПАВЛОВ ИСК В СЛУЧАИТЕ, В КОИТО ДЛЪЖНИКЪТ Е ПРОДАЛ НЕДВИЖИМ ИМОТ НА СЪПРУГ, НИЗХОДЯЩ, ВЪЗХОДЯЩ, БРАТ ИЛИ СЕСТРА НА ДЛЪЖНИКА
Това отново е увреждаща сделка и тя също може да бъде обявена за недействителна от съда. Законът постановява, че ако имотът е продаден на съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, то „знанието за увреждане“ се презюмира. Т.е. тези лица в процеса трябва да оборят тази законова презумпция и да докажат, че не са знаели. Това от своя страна е една нелесна задача, защото се касае за доказване на отрицателен факт и най-вече защото именно заради близостта си с длъжника тези лица обикновено са наясно с увреждащия характер на сделката.
ПАВЛОВИ ИСК В СЛУЧАИТЕ, В КОИТО ДЛЪЖНИКЪТ Е ПРОДАЛ НЕДВИЖИМ ИМОТ НА ТРЕТО ЛИЦЕ, РАЗЛИЧНО ОТ КРЪГА, ПОСОЧЕН В ЗАКОНА (СЪПРУГ, НИЗХОДЯЩ, ВЪЗХОДЯЩ, БРАТ ИЛИ СЕСТРА НА ДЛЪЖНИКА)
Това е най-трудната за отмяна сделка, защото тук кредиторът трябва да докаже, че третото лице е знаело за увреждането., т.е. че третото лице е знаело, че длъжникът дължи на кредитора, откъдето се прави и извода за увреждане, тъй като е налице намаляване на имуществото на длъжника след сделката. Длъжникът и придобилият имота не носят доказателствената тежест и не е необходимо да доказват, че не са знаели. Задачата на кредитора е да докаже, че третото лице, което не е роднина на длъжника, знае, че той има проблем да върне дълга си и че сделката се сключва с цел да бъде избягната проданта на имота по изпълнително дело.
В практиката по такива дела кредиторът рядко ще има възможността да представи по делото преки доказателства за знанието на лицето и в повечето случаи се защитава с косвени доказателства, които съдът преценява в съвкупност, за да изгради извод дали това трето лице е имало информация за увреждащия характер на сделката. Такива най- често са свидетелски показания, които да докажат на съда, че такова знание действително е налице. Индиции за знание може да бъде размера на цената на имота, близките приятелски отношения между длъжника, признание пред съседи, че придобилият имота се е съгласил да участва в сделката, за да помогне на длъжника да няма на негово име имоти, защото той знае, че длъжникът дължи пари и др.
ПОСЛЕДВАЩО ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ИМУЩЕСТВОТО
Обявената при уважаване на иска чл.135 ЗЗД относителна недействителност на сделката е само в отношенията между кредитора и длъжника и между кредитора и лицето, с което длъжникът е договарял. По отношение на всички останали лица, в това число в отношенията между длъжника и лицето, с което е договарял, действието на сделката се запазва и имуществото се счита собственост на приобретателя. Поради това лицето (приобретател), с когото длъжникът е договарял, като титуляр на правото на собственост върху имуществото може да го прехвърли на трето лице, а последното на свой ред да извърши прехвърляне, като във всички случаи прехвърлянето ще се явява извършено от титуляр. При наличие на такава поредица от прехвърляния на имуществото кредиторът е увреден не чрез една, а чрез поредица от сделки.
Когато последният приобретател е придобил имуществото възмездно, кредиторът може да постигне защита по реда на чл.135 ЗЗД, ако този приобретател е недобросъвестен - знаел е за увреждането. За уважаването на иска против последния приобретател на възмездно основание е без значение добросъвестността на неговия праводател или на останалите лица, придобили имота след прехвърлянето му от длъжника. Дори някой от междинните приобретатели на имуществото, които впоследствие са го прехвърлили, да не е знаел за увреждането на кредитора, при недобросъвестност на последния приобретател искът следва да бъде уважен, тъй като тези предходни сделки са били само средство за постигане на увреждането.
Когато последният приобретател е придобил имуществото безвъзмездно, дори и да е бил добросъвестен, правното му положение е идентично с това на неговия праводател, т.е. искът може да бъде уважен, ако спрямо праводателя са налице предпоставките за уважаване на иска. Поради това, когато последният приобретател е придобил безвъзмездно имуществото от праводатели, които също са го придобили безвъзмездно, искът по чл.135 ЗЗД следва да бъде уважен.
ДРУГИ СРЕДСТВА ЗА ЗАЩИТА НА КРЕДИТОРА
Освен Павловия иск, законодателството предоставя и други механизми за защита на кредиторите, включително:
Запор и възбрана: Кредиторът може да поиска налагане на запор върху банкови сметки на длъжника или възбрана върху негови имоти, за да се гарантира, че тези активи няма да бъдат прехвърлени на трети лица.
Искове за обезпечаване на бъдещи вземания: Кредиторът може да предяви искове за обезпечаване на бъдещи вземания, които все още не са настъпили, но за които има основания да се счита, че ще настъпят.
Защитата на кредитора срещу увреждащи действия на длъжника е ключов аспект от правната система, който цели да осигури справедливост и да предотврати злоупотреби. Павловият иск и други правни механизми предоставят ефективни инструменти за защита на интересите на кредиторите.
Винаги е препоръчително да се консултирате с опитен адвокат, който да ви предостави необходимата правна помощ и да ви води през процеса на защита на вашите права. Можете да се свържете с нас тук.