Съгласно член 1 от Европейската конвенцията за защита правата на човека (ЕКЗПЧОС, Конвенцията) страните по нея се задължават да „осигурят“ правата и свободите по Конвенцията на лицата под тяхната юрисдикция.
Международните гаранции за правата на човека са най – ценни, ако са изпълними в националното право. Дори при толкова успешна международна гаранция, каквато е Европейската конвенция за правата на човека, едно средство за защита в националните съдилища обикновено ще е по – удобно и ефективно, отколкото прибягване до международна процедура. Прилагането на ЕКЗПЧОС от националните съдилища е в съответствие с принципа на субсидиарността, който лежи в основата на Конвенцията и чрез който основната отговорност за прилагането на Конвенцията е на държавите - страни по нея.
През последните години позоваването на ЕКЗПЧОС в националните съдилища значително нарасна. С рязкото увеличаване на обема и влиянието на юриспруденцията на Европейския съд (European Court of Human Rights) всички национални съдилища са напълно наясно, че решенията им могат да стигнат до Страсбург, за да бъдат разгледани с оглед на стандартите на Конвенцията, но не винаги се придържат към тях.
Нарушенията на правата на човека могат да се проявяват по различни начини, включително чрез действия или бездействия от страна на държавните органи. Това включва: злоупотреба с власт от страна на държавните институции, дискриминация, нарушения на правото на свобода и сигурност, неправомерно задържане, незаконно използване на сила или други принудителни действия от страна на държавни органи, липса на ефективни правни средства на национално ниво, незаконно лишаване от свобода, нарушения на правото на справедлив съдебен процес, принудителни изселвания или отнемане на имущество, мирно ползване на собсвеността и много други. Всички тези нарушения могат да имат сериозни последици за индивидите и обществото като цяло. Ето защо, всяко лице, чието право, гарантирано от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, е било нарушено, може да подаде жалба до Европейския съд по правата на човека.
КОЙ ИМА ПРАВО НА ЖАЛБА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА?
Право на жалба до Съда в Страсбург имат, както физически, така и юридически лица, при условие че са изчерпали всички вътрешноправните средства за защита.
Срокът за подаване на жалба е до изтичане на 4 (четири) месеца от постановяване на окончателното съдебно решение на националния съд.
В случаи, когато няма ясно окончателно решение на националния съд или когато делото се отнася до продължителни нарушения, жалбата може да бъде подадена и след изтичане на четиримесечния срок, ако нарушението продължава. Жалбата се подава на един от двата официални езика на Съвета на Европа - френски или английски, или на официалния език на някоя от държавите-членки на Съвета на Европа. Подаването на жалба до ЕСПЧ е сложен процес, който изисква задълбочено познаване на Конвенцията и практиката на съда.
Лицата, които имат право на жалба трябва да се оплакват от конкретно нарушение на права им, гарантирани от Конвенцията.
Основните права, защитени от Конвенцията, включват:
Право на живот (чл. 2) – Никой не може да бъде умишлено лишен от живот, освен в изпълнение на съдебна присъда за извършено престъпление, за което такова наказание е предвидено в закона.
Забрана на изтезанията (чл. 3) – Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Право на свобода и сигурност (чл. 5) – Всеки има право на свобода и сигурност. Никой не може да бъде лишен от свобода, освен в определени случаи и съгласно процедурите, предвидени от закона.
Право на справедлив съдебен процес (чл. 6) – Всяко лице има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.
Право на зачитане на личния и семейния живот (чл. 8) – Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция.
Свобода на мисълта, съвестта и религията (чл. 9) – Всеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията.
Свобода на изразяването на мнение (чл. 10) – Всеки има право на свобода на изразяването на мнение.
Свобода на събранията и сдруженията (чл. 11) – Всеки има право на свобода на мирни събрания и на свободно сдружаване.
Право на собственост (чл.1 от Протокол № 1) – Всяко физическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право.
В случай че Вашите права, които са гарантирани от ЕКЗПЧОС са нарушени от националните власти и искате да подадете жалба до Европейския съд по правата на човека в Страсбург, Адвокатско дружество „Колева и Белова“ може да Ви помогне.