ПРАВНИ АСПЕКТИ И ПРОЦЕДУРА ПРИ ДЕЛБА НА НАСЛЕДСТВО

Делбата на наследство е един от най-актуалните и често срещани правни въпроси, които възникват във връзка с наследственото право. Това е особено валидно в случаи на множество наследници, които трябва да разделят имущество, оставено от починал роднина. Проблемите, свързани с делбата, често се усложняват от емоционалната натовареност на страните, които обикновено са близки роднини. Въпреки че подялбата на наследството може да изглежда лесно на пръв поглед, много често възникват правни и процедурни усложнения, които могат да доведат до дългогодишни и многократно отлагани съдебни дела.

През последните години делбата на наследства в България стана и предмет на сериозни критики относно продължителността на делата за съдебна делба. Статистиката показва, че делата по делба на наследство често продължават години наред, а в някои случаи се разтеглят до десетилетия. Именно заради това има множество осъдителни решения срещу България постановени от Европейският съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ). Едно от най – важните, което засяга системните проблеми в производствата по делба и изисква държавата да предприеме определени действия за решаването им е „пилотното“ Решение от 10 май 2011 г. по делото „Фингър срещу България“ - жалба № 37346/05. С него България е осъдена заради продължило почти едно десетилетие (9 години и 10 месеца) делбено производство. ЕСПЧ приема, че има нарушение на чл. 6§1 от Европейската конвенция за зашита правата на човека (ЕКЗПЧОС) (право на справедлив процес в разумен срок) и на чл. 13 от ЕКЗПЧОС (липса на ефективно средство за защита). Такива казуси обаче поставят на изпитание ефективността и бързината на правосъдието в страната, което остава и важен въпрос за бъдещето.

Правни основи на делбата на наследство

Съществуват конкретни закони, които уреждат делбата на наследство в България. Основният правен акт, който регулира този процес, е Законът за наследството (ЗН), както и Закона за собствеността (ЗС) и разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), които регулират процедурните въпроси. Според чл. 69, ал. 1 от Закона за наследството (ЗН), всеки от сънаследниците има правото да поиска делба на наследството по всяко време, независимо от възможните противни разпореждания на наследодателя. Това право е основно в рамките на българското наследствено право и дава на сънаследниците възможността да прекратят съсобствеността и да получат правото на изключителна собственост върху своите дялове. Съгласно чл. 34 от ЗС: „Всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта (напр. чл. 72 ЗС, разпоредби на ЗУТ или напр. общи части в сграда етажна собственост и т.н).

Разпоредбите за делба на наследство важат съответно и за делба на съсобствен имот. Искът за делба не се погасява по давност“.

Делба на наследство: доброволна и съдебна процедура

Делбата на наследство може да се извърши по два основни начина: доброволна и съдебна.

Доброволна делба

Когато всички сънаследници са в състояние да постигнат споразумение относно начина, по който ще бъде разделено имуществото, може да се извърши доброволна делба, която е по-бърза и по-малко натоварваща процедура в сравнение със съдебната, тъй като страните достигат до консенсус без намесата на съда.Тя представлява договор между съсобствениците, при който те се споразумяват относно начина на разделяне на имуществото. Доброволната делба има определени законови изисквания, като задължителното ú изготвяне в писмена форма с нотариална заверка и вписване в съответния регистър, съгласно чл. 112 от Закона за собствеността (ЗС).

Съдебна делба

В случай че сънаследниците не могат да се споразумеят, делбата преминава в съдебна процедура, която се води пред районния съд по местонахождението на имота. Съдебната делба има две фази. В първата фаза съдът се произнася по основни въпроси, като кои лица ще участват в делбата, кои имоти трябва да се включат в делбената маса и какви ще бъдат дяловете на всеки участник. След като тези въпроси бъдат изяснени, се преминава към втората фаза, в която съдът осъществява самата делба и решава въпросите, свързани със сметките между сънаследниците и изплащането на дълговете, ако има такива.

Процедурата по съдебната делба започва с подаване на писмена молба до районния съд от страна на сънаследника, който иска делбата. Към молбата трябва да се приложат доказателства за смъртта на наследодателя и удостоверения за наследниците. В първото заседание всеки от сънаследниците може да посочи възражения относно имуществото, което трябва да бъде включено в делбата, както и да оспори правото на друг сънаследник да участва в делбата. По време на производството могат да се разглеждат и други въпроси, като например оспорвания на завещания или на автентичността на доказателства.

В случай че всички участници са съгласни и въпросите са изяснени, съдът се произнася с решение по допускане на делбата, съгласно чл.344 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК). С Решението съдът определя между кои лица и за кои имоти и при какви квоти ще се извърши делбата. С влизане в сила на това решение, завършва първата фаза на делбеното производство.

Ако има неподеляеми имоти (например такива, които са в съсобственост с трети лица), тези имоти ще бъдат изключени от делбената маса, докато не бъде извършена отделна делба с третите лица.

Някои специални случаи в делбата на наследство

Съществуват и специфични ситуации, които могат да възникнат в хода на делбата, като например искания за възлагане на недвижимо имущество на определен сънаследник или изкупуването на части от общото имущество. Например, ако в наследството има имот, който не може да бъде разделен, съдът може да постанови той да бъде изнесен на публична продан. Страните в делбата могат да участват в търга и да се опитат да изкупят имота.

Освен това, ако някой от сънаследниците няма собствено жилище и е живял в наследствения имот, той може да поиска този имот да бъде поставен в неговия дял. Това може да се случи при условие, че дяловете на останалите сънаследници ще бъдат компенсирани с други имоти или с пари.

Делбата на наследство е сложна правна процедура, която включва както емоционални, така и правни предизвикателства. За да се премине успешно през този процес, е необходимо правилно да се спазват законовите изисквания и да се потърси правен съвет при необходимост. Разбирането на основните принципи и процедури при делбата на наследство е от съществено значение за ефективното решаване на конфликти и за защита на правата на сънаследниците. 

Ако имате казус свързан с делбна на наследство, Адвокатско дружество „Колева и Белова“  ще Ви предостави с квалифицирана правна помощ и съдействие!