Поначало всеки гражданин приживе може да извършва възмездни актове със своето имущество. Тази свобода на разпореждане обаче е ограничена, за да бъдат защитени интересите на семейството и специално на най-близките наследници по закон – низходящи (деца, внуци), родители и съпруг. Когато има такива наследници, наследодателят може да разполага по безвъзмезден начин само с определена част от имуществото си.
Частта от имуществото на наследодателя, която законът запазва за посочения кръг наследници и с която същият не може да се разпорежда чрез завещание или дарение, се нарича запазена част.
Частта от наследството, която е вън от запазената част, е разполагаема част на наследодателя – т.е. с нея последният може да разпорежда свободно.
Когато наследодателят е оставил наследници имащи право на запазена част, той не може чрез завещание или дарение да накърни тази тяхна запазена част. Той може да се разпорежда безвъзмездно само с разполагаемата си част.
КОЙ МОЖЕ ДА ИСКА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЗАПАЗЕНА ЧАСТ ОТ НАСЛЕДСТВО
Наследниците по закон, които имат право на запазена част са низходящите – деца, вкл. осиновените, внуците по право на заместване, както и съпругът на наследодателя и неговите родители. Важно условие е да не е направен отказ от наследство. Право да искат запазена част имат и наследниците по заместване, тоест ако наследник със запазена част е починал преди своя наследодател, децата на този наследник могат да искат от съда своята запазена част от наследството. Правото да се иска възстановяване на запазена част може да се упражнява само лично от конкретния наследник. В този смисъл не може един от наследниците да иска възстановяване на запазена част на други наследници, макар и негови близки.
Освен това, ако наследник със запазена част от наследството бездейства и кредиторът му не може да се удовлетвори, последният може да иска намаление на завещания или дарения за възстановяване на запазената му част от наследството. Това право е уредено в чл. 134 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съгласно който кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за такива права, упражнението на които зависи от чисто личната преценка на длъжника.
КАК СЕ ОПРЕДЕЛЯ РАЗМЕРЪТ НА ЗАПАЗЕНАТА ЧАСТ
За да се определи размерът на разполагаемата и запазената част, е необходимо да се има предвид цялото имущество на наследодателя такова, каквото е било по време на смъртта му, включително обикновената покъщнина и земеделския инвентар наследодателя. Това се извършва по начин, указан в чл. 31 от Закона за наследството:
„За да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2. След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.“Целта е получаване на една имуществена маса, която се състои както от недвижими, така и от движими вещи и вземанията наследодателя. От масата се изключва имуществото, което наследодателят е притежавал под отлагателно условие, което не се е сбъднало още. Плодовете, придобити след откриване на наследството, също не се включват в тази маса, тъй като те не са принадлежали на наследниците приходите от вещите след смъртта на наследодателя, тъй като вещите не му принадлежат след смъртта, а плодовете от вещта следват правото на собственост.
Размерът на запазената част за различните групи наследниците е, както следва:
- запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях 2/3 от имуществото на наследодателя;
- запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3;
- запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тези случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството. Според Постановление № 1 от 26. 05.1984 г., ВС, Пленум когато съпругът наследява заедно с възходящи от втора и по-горна степен или с братя и сестри или с техни деца и внуци, както и когато наследява заедно с възходящи от втора и по-горна степен и с братя и сестри или с техни деца и внуци и наследството е открито след десет години от сключване на брака, запазената му част е ½ от имуществото на наследодателя, а когато във втория случай наследството е открито преди навършване на десет години от сключването – тя е 1/3 от наследството.
КАК СЕ РЕАЛИЗИРА ПРАВОТО НА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЗАПАЗЕНА ЧАСТ
Законът за наследството урежда, че наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част. Това става като преди това задължително прихване направените в негова полза завети и дарения, с изключение на обичайните дарове. Когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, е необходимо той да е приел преди това наследството по опис.
Правото за възстановяване на запазена част може да се реализира чрез иск или чрез възражение в рамките на вече образувано съдебно производство (например при иск за съдебна делба). Ищец е лицето, чиято запазена част е накърнена. Ответник е облагодетелстваният (надареният или лицето, на което е завещано и което е получил над разполагаемата част по закон). Когато облагодетелстваното лице почине, в производството се конституират неговите наследници.
Искът следва да се предяви в срок от 5 години от откриване на наследство при оспорване на дарение или от момента, в който заветникът упражни правата си.
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЗАПАЗЕНА ЧАСТ ПРИ ЗАВЕЩАНИЕ
Ако наследодателят е завещал цялото си имущество или голяма част от него и по този начин е накърнил запазената част на необходимите наследници - низходящи, съпруг или родители, те могат да поискат съдът да отмени завещателните разпореждания до размера на запазената част и така да получат полагаемата им се част от наследството. Това може да бъде направено в срок от 5 години, които започват да текат от момента на обявяване на завещанието пред нотариус. Ако този срок изтече, правото на иск за възстановяване на запазена част се преклудира и не може да бъде упражнено.
Завещателните разпореждания се намаляват съразмерно, без да се прави разлика между наследници и заветници, освен ако завещателят е разпоредил другояче.
По закон първо се намаляват завещателните разпореждания, а едва след това даренията, ако има такива.
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЗАПАЗЕНА ЧАСТ ПРИ ДАРЕНИЕ
В случай че наследодателят е дарил цялото си имущество или голяма част от него и по този начин е накърнил запазената част на необходимите наследници - низходящи, съпруг или родители, те могат да поискат от съда да отмени дарението до размера на запазена им част. Срокът за това е също 5 години и започва да тече от откриване на наследството. След изтичането на този срок правото да се иска възстановяване на запазената част се преклудира. Иск за отмяна на дарението при запазена част може да бъде заведен независимо кога е направено то стига наследодателят да е починал и наследството да е открито.
Когато има само едно дарение, с което е накърнена разполагаемата част, то се намалява, след като се оцени цялото наследство и отделно подареният имот. В тези случаи, ако дарението обхваща няколко имота, предоставя се правото на дарения да посочи имота, който иска да задържи. Ако същият не се възползва от тази възможност, намалението се извършва от съда, съобразно конкретния случай.
Когато даренията са няколко, намалението им трябва да стане по ред обратен на тяхното извършване, като се започне от по-късно извършените и се върви последователно към предшестващите, по-рано извършени дарения.
Ако на едно лице са завещани или подарени няколко имота, намалението се извършва по избор на това лице. При положение че то не направи избор в дадения му от съда срок, то се постъпва по гореописания начин.
NB! Важно е да знаете, че при възстановяването на запазена част, която е накърнена с дарение, дареният НЕ МОЖЕ да противопоставя възражения, че е придобил имота по давност, тоест новият собственик по дарение няма да придобие запазената част по давност, независимо колко време е минало до смъртта на наследодателя. Това е така, защото е недопустимо собственикът да може да придобие правото на собственост на друго основание, след като го е придобил по дарение.
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЗАПАЗЕНА ЧАСТ ПРИ ПОКУПКО-ПРОДАЖБА, ПРИКРИВАЩА ДАРЕНИЕ
В практиката често се случва наследодателите да правят фиктивни продажби на своите деца или други лица, чрез които замаскират дарението, като по този начин се цели да се избегнат дела за отмяна на дарение поради запазена част. Ако наследодателят е продал, прикривайки дарение цялото си имущество или голяма част от него и по този начин е накърнил запазената част на необходимите наследници - низходящи, съпруг или родители, те могат да поискат по съдебен ред обявяване на покупко-продажбата за симулативна сделка и отмяната ѝ до размера на запазената им. Ако установи, че покупко-продажбата е симулативна сделка, направена с цел да прикрие дарение съдът ще може да я прогласи за нищожна впоследствие може да възстанови накърнената запазена част от наследството. Ищецът, т.е. този който твърди, че е накърнена запазената му част и иска нейното възстановяване трябва да докаже, че продажбата е симулативна и прикрива дарение. Доказателства в тази насока могат да са обстоятелства като това, че имотът е продаден на много по-ниска от продажната цена или ако е продаден при плащане в брой, което никога не е осъществено или ако плащането е по банка, но не е направено или е направено от чужда сметка или е направено на няколко пъти. Може да се търси и наличие на средства за закупуването на имота към онзи момент , а именно - дали ответниците са разполагали със суми, за да платят продажната цена.
В случай че Вашата запазена част от наследство е накърнена и искате да я възстановите, Адвокатско дружество „Колева и Белова“ може да Ви помогне да получите полагащото Ви се по право имущество. Свържете се с нас.